подпъ̀твам се, -аш се, несв.; подпъ̀тя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Тръгвам, запътвам се за някъде, обикн. за далечно място. Едно време аз бях се подпътил през гори да търся тоя незнаен край. П. П. Славейков. Той се беше подпътил да види сина си в града.
|