подраня̀вам, -аш, несв.; подраня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. 1. Ставам от сън по-рано от обикновено. Велика и младата вдовица Кина подраниха и отидоха на нивата да дооберат царевиците. Слънцето ги огря сред пожълтелите стъбла. К. Петканов. А мома е рано подранила, / та измела нейни равни двори. Нар. пес. Ако не съмва рано, ти подрани. Погов. 2. Идвам, явявам се по-рано от определеното време. Па другия ден след избора някои от неговите приятели, също така неспокойни и недоволни, подраниха в механата му. Влайков. Рог изви над върховете снежни / ясен месец, подранил в небето. П. П. Славейков. Пролетта беше подранила много и превърнала цяла Тракия в райска градина. Вазов. Полунощ едва измина, / ведро утро подрани. Лилиев. || За растение – израствам по-рано. В разведрените влюбени души на двамата никнеха нови надежди, млади и засмени, като подранилите минзухари. Йовков. В росни, светнали долини / минзухари подранили / и кокичета цъфтят. Дебелянов.
|