подрѝпвам, -аш, несв.; подрѝпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Рипвам на малко разстояние; подскоквам. Отначало ускори крачките си, после почна да подрипва и накрай се хвърли да бяга като луд през мъглата. Г. Райчев. Като подрипваше или ситнеше на едно място, Събо обиколи около болярските коля. Ст. Загорчинов. Козарчето подрипна и се спря навръх скалата. П. П. Славейков.
|