подрѝтвам, -аш, несв.; подрѝтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. подрѝтнат, св., прех. 1. Ритам леко, слабо. А се Марко малко поразсърди, / та подритна Шарка добра коня. Нар. пес. Офицерът се приближи, подритна с крак малкия и хвърли далече нейде разсеян поглед. Смирненски. Децата подритваха топката. 2. Прен. Отнасям се пренебрежително, неприязнено към някого или към нещо. Като по-добра и простодушна, всички я подритваха – тикаха я на най-груба и тежка работа. Г. Райчев. Като никой друг сиромах в селото, богаташите не смееха да ги подритват. Г. Караславов. подритвам се, подритна се страд.
|