подръ̀нвам, -аш, несв.; подръ̀нна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. Дръпвам леко, малко или от време на време. Току отваряше и затваряше вратата, ровеше край долапа, съдовете подрънваха. Кр. Григоров. Кой да слуша като не се намира, ще окача нямата си аз лира там в безводни и ронливи долини, / на безродни и бодливи глогини / ... Нека там и ветрец струни подрънва. П. Р. Славейков. подрънвам се, подрънна се страд.
|