подръ̀нквам, -аш, несв.; подръ̀нкам, -аш, св., непрех. и прех. 1. Дрънкам слабо или от време на време. В лагера беше тихо и само през малки паузи се повтаряха едни и същи звукове: подрънкваше някаква тенекия, плющеше платнище. Йовков. Двете кучета, вързани в двора, започнаха да подрънкват със синджирите си и да ръмжат неспокойно. Дим. Талев. На драго сърце вземам малката стомничка и бялото менче, което весело подрънква, и заприпквам след кака. Влайков. Овцете се спрели на завет, и глухо подрънкват звънците. Ем. п. Димитров. Павел тихо подрънкваше струните на мандолината и гледаше мечтателно към луната. А. Каралийчев. 2. Разг. Поприказвам, поразговарям; побъбрям. Така, та да си подрънкват едно с друго и да си приказват – дума тя засмяно. Влайков.
|