подръ̀нкване, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от подрънквам. От време на време измежду подрънкването на звънците се различаваше лекият и също тъй звънлив смях на Нона. Йовков. Разбъркаха се людете, чуха се непредпазливи гласове, подрънкване на оръжие. Дим. Талев.
|