подръ̀пвам, -аш, несв.; подъ̀рпам, -аш, и подръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. подръ̀пнат, св., прех. Дръпвам малко или от време на време. Галунка подръпна мъжа си и двамата си влязоха в къщи. Йовков. Даскал Добрьо ходи с пръчката си наоколо – едному ухото ще подръпне, другиго по ръката ще удари – и всички се страхуват от него. Влайков. Руменова подръпна настрана Вардарски и му повери тайната на Васил Брашнаров. Дим. Талев. Веднага Нона скочи, помилва коня по челото и както правят селяните, когато конете им са уморени, подърпа му ушите и то потърка по очите. Йовков. Бащата подръпваше ушите на сина си, когато не слушаше. подръпвам се, подърпам се, подръпна се страд. През време на четенето краят на лявата му устна често се подръпваше и изразяваше лека ирония. Вазов. Звънарят се подръпна назад и загледа недоверчиво опрашения и измъчен калугер. Ст. Загорчинов. За да не я видят, Нона се подръпна назад и взе да слуша. Йовков.
|