подсвѝркване, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от подсвирквам. От близката гора се чу подсвиркване. Савко и Василчо се обърнаха нататък и наостриха слух. М. Марчевски. Ето че отвън се понася сигналът. Това е едно бодро подсвирква не, украсено с тънки извивки, нежни като копринени нишки, бликащо от приятелска преданост и топлота. Д. Немиров.
|