подсладèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от подсладя. 2. Като прил. – а) Към който е прибавено малко сладко, сладина. Докато двете стари жени побъбраха и се пооплакаха, Ния донесе топла, подсладена ракия и кафе. Дим. Талев. Поднесоха мляко, подсладено с липов мед, в шарени глинени купички. Ст. Загорчинов. б) Прен. Който е направен приятен, мил, благовиден. При първия урок с околни думи изказа нещо като съжаление, подсладено с неговата блага, фамилиарна усмивка. Вазов. Как беше очарователна беседата му, подсладена с духовитост и лек хумор. Вазов.
|