подсмѝвам се, -аш се, несв.; подсмèя се, -èеш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. подсмя̀л се, -а се, -о се, мн. подсмèли се, св., непрех. 1. Усмихвам се, обикн. иронично. И двамата се подсмиват и поглеждат дяволито. Йовков. Две-три присмехулни булки го гледат лукаво, шепнат си нещо, подсмиват се. Елин Пелин. Ние със Златьо стоим настрана, гледаме ги и се подсмиваме. Влайков. 2. Подигравам се леко; присмивам се. Хората се подсмиваха и шегувала над нейното нещастие. Елин Пелин. Хората я гледаха, подсмиваха ѝ се, но тя не искаше да ги знае. Г. Караславов. Да види мало, голямо, / как се е мома подсмяла, / мома на годеника си! Нар. пес. Подсмяла се кука на криво дърво. Погов. □ Подсмивам се под мустак – усмихвам се леко и едва забележимо. Иван Белин мълчеше, не казваше дори и какво търси, а само се подсмиваше под мустак. Йовков.
|