подтѝквам, -аш, несв.; подтѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. подтѝкнат, св., прех. 1. Тикам, бутам напред малко или от време на време; подтъквам. Той притури две дървета, подтикна главните и огънят отново пламна. Влайков. Той седеше наведен край огъня... и час по час подтикваше главните. Елин Пелин. 2. Прен. Насърчавам, подбуждам, тласкам към дейност, давам подтик; потиквам. В ума му все назрявал някой план и вътрешна сила непрестанно го е подтиквала да го изпълни. Дим. Талев. Но страстта не иска да знае за съветите на разума: подтикеа ме, бичува ме, граби ме и ме тласка. Йовков. полтиквам се, подтикна се страд.
|