подỳмвам, -аш, несв.; подỳмам, -аш, св., прех. Диал. 1. Думам малко; поговорвам, поприказвам. Неделча да си извардя, / да хвана, да го допипам, кат вуйчо да го посъдя, / роднински да му подумам, / душмански да го помъча. Ц. Церковски. 2. Изричам нещо. казвам; проговорвам. Гергана дума подума: На живот ми си господар, но на волята не ми си. П. Р. Славейков. А които се обичат, те си приличат, – подума Неда Ляговичина. Вазов. Ами тя какво е, та и ней да не смееш да подумаш? Влайков.
|