подỳт, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от подуя. 2. Като прил. – който е отекъл от болест, от рана. При час стоя дълго време затворен един нещастен просяк... С подути крака, подпухнал в образа, той едва можеше да се движи. Величков. Дошел беше Чумакът, начумерен и лют, с подути очи. Йовков. Лицето ѝ бе погрозняло, с подути устни и носът ѝ се бе разширил, само очите ѝ бяха си останали все тъй хубави. Дим. Талев.
|