подỳхвам, -аш, несв.; подỳхам, -аш, и подỳхна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. подỳхнат, св., прех. и непрех. 1. Духам малко или леко. В огнището има две въгленчета… Стига ни, ще подухаме и нов огън ще накладем. Д. Немиров. Слънцето сипе огнени стрели. Не подухва никакъв вятър. Св. Минков. Високите черковни тополи клатеха върховете си пред кубето, подухвани от лек ветрец. Вазов. Ако ти пари, подухай го да изстине. Погов. 2. Духам от време на време. Тънък ветрец подухва и пръска приятна хладинка. Влайков. От време на време подухва ветрец и в стаята пробягва тънка вълна мирис на босилек. Д. Немиров. 3. За вятър – почвам излеко да духам. Когато подухнеше вечерникът, прибрежната тръстика шумеше продължително. Ст. Загорчинов. Отнякъде подухна гъста топла вълна, зашумя в листата на кукуруза и лъхна в лицата ни горещ въздух. Ем. Станев. || Вея малко, леко. Капитанът подухна по навик в слушалката на телефона. Хар. Русев. Ти можеш само да подухнеш и пред тебе ще заиграят сребърни паяжинки. Д. Немиров. Подухнати от лекия ветрец, листата зашумяха.
|