подỳшвам, -аш, несв.; подỳша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Душа малко, помирисвам. Хрътката дойде до воденицата, спря се, подуши вратата и взе да обикаля из треволяка. Вазов. Черната кобилка се извърна с цялата си глава към нея, погледна я, подуши я и леко я бутна по муцуната. Йовков. Един вълк се отдели, подуши следите на лисицата и се отдръпна. Ем. Станев. 2. Откривам, намирам нещо по дъха, чрез душене. Орли подушиха леш и се завиха високо в небето. Вазов. Кучетата го търсеха, те ходеха навред, където още можеха да подушат стъпките му. Йовков. Стоян не бе и забележил, че бае му Джуро се приближава. Кучетата го подушиха отдалеч и отърчаха да го посрещнат. Влайков. 3. Прен. Откривам, узнавам нещо по някои признаци; надушвам. Беше немислимо почти най-после да го не подушат ония, които го диреха по тая друмища. Вазов. Из полските села имаше много турци, които бяха подушили четата. Дим. Талев. Но, подушен от властта, той изчезнал и се скитал до сега, гладен и под вечен страх да бъде уловен. Вазов. Сега Лазар се бореше с друга мисъл: дали турците не бяха подушили бунта? Дим. Талев. Буряна отдавна подушваше, че скришно се върши нещо. И. Волен. подушвам се, подуша се страд. и взаим. □ Краставите магарета през девет баира се подушват (погов.) – лица с еднакви недостатъци лесно се намират, събират се и се поддържат.
|