подхвàщам, -аш, несв.; подхвàна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. подхвàнат, св., прех. 1. Хващам нещо откъм долния му край. Спуска се и на два-три скока настига колата. И, като я подхвана за стърчишката, повдигна я със страшни сила и я отхвърли през моста. Йовков. И опря гръб на ритлата, подхвана зад гръб с ръце и – подигна! Мих. Георгиев. || Хващам леко, внимателно. О! – изпищя Мария и полетя да падне, но Костадин я подхвана. Вазов. Една лодка приближи плътно скалите. Спас зарадвано я подхвана за носа. Д. Добревски. 2. Залавям се да правя нещо; започвам, подкачам. Рада и Станка не чакаха да им повторят и подхванаха една песен. Вазов. Селяните се успокоиха и с някакво недоумение и тъпа болка в душите подхванаха обикновения си живот. Йовков. Подхващаме работа. 3. Продължавам нещо, което друг е започнал; подемам, подлавям. И почти всяка вечер, за да ѝ обърне вниманието, подхващаше на втора цигулка същата мелодия, която свиреше и тя. Йовков. Един я оставя, други я подхваща. Погов. 4. Диал. Започвам разговор с някого, заговорвам на някого. Прибраха се и мъжете, седнаха всички да вечерят. Лазар подхвана майка си: – Е, майко, кога ще дойдеш и ти да видиш дюкяна ми? Дим. Талев. Свещеникът подпитва, подхваща го оттук-оттам. Ала Найден отговаряше без сърце и късо: – Добре съм. Нищо не ми е. Г. Райчев. подхващам се, подхвана се страд. □ Подхващам огън – запалвам огън.
|