подхвръ̀квам, -аш, несв.; подхвръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Хвърча, хвъркам на късо разстояние. Подхвръкваше птичка, азчурулик. ваше весело и се спускаше като стрела накъм близката горичка. Кр. Григоров. 2. Литвам, хвръквам. Тогава той пуснал птичето и то – пър-р-р – подхвръкнало и кацнало на една топола. Ц. Церковски.
|