подчертàн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от подчертая. 2. Като прил. – който ярко изпъква, изтъква се. Бакърджиев го изгледа остро, с подчертана началническа строгост. Д. Добревски. Алекси седеше на първия ред. Той с подчертано нехайство въртеше в пръстите си една верижка с ключове и се мъчеше да не гледа в очите. А. Гуляшки. Подчертана любезност.
|