подчинèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от подчиня. 2. Като прил. – който се намира под чужда зависимост. Раите станаха господари, господарите станаха подчинени на раите. Вазов. Сякаш че не е самостоятелен човек, ами е някакъв подчинен и зависим от благоволението на тоя надменен глупак. Влайков. У тях не всичко е тъй бляскаво, изгладено и изящно, не всичко тъй е подчинено на стила и на тънкия вкус. Йовков. 3. Като същ. Служител, който работи под ръководството на началник. Той искаше да се покаже спокоен и разсъдлив началник, който леко мъмре своя подчинен. П. Спасов. □ Подчинено изречение (грам.) – изречение, което зависи от друго изречение и го пояснява.
|