подчинèност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от подчинен. Той изведнъж почна да се отърсва от своето безправно положение, от своята подчиненост. Влайков. Напредналите идеи на нашия либерален век се стремят да еманципират жената от робската подчиненост на мъжа. Вазов. Такива зависими е е лян и се наричаха тогава отроци и парици... Подчинеността им се изразяваше само в ограничение на личната свобода и в даждието на господаря. Вазов.
|