подчиня̀вам, -аш, несв.; подчиня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя, направям някого подвластен, подчинен; покорявам. Той беше привикнал и на бащината си безпрекословна власт, под която подчиняваше своята воля като ратай. Влайков. Сега тя, още от първите дни след сватбата, се тъкмеше да въведе в домашния ред новата си снаха, да к подчини на своята воля. Дим. Талев. В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действат въз масата и я подчиняват. Вазов. подчинявам се, подчиня се страд.
|