пòдъл, -дла, -дло, мн. -дли, прил. 1. Който върши подлости и вероломства. Грабят от народа гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп с божа литургия. Ботев. Той си представяше ужасното положение... на подъл и безчестен, човек. Вазов. Подла твар. Подъл мошеник. 2. Който изразява подлост, който е извършен чрез подлост. Бориславе, всичко знам вече, ти си бал жертва на подла измама. Вазов. Не исках да изказвам негодувание за подлата му постъпка. Ал. Константинов. Подло предателство. Подла измяна.
|