подържà, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. Държа малко, за кратко време. Извадил хлебец от торбицата си, подържал го малко над парата, която излизала от гозбата, и почнал да яде. Елин Пелин. Гъсокът дигна единия си крак с черна сгърчена ципа, подържа го като изтръпнал и го пусна. Йовков. От Загорето идеха та докарваха говеда: подържат ги малко, похранят ги, па ги откарат нанякъде. Влайков. Ела де, ела подръж коня! Йовков.
|