поèмам, -аш, несв.; поèма, -еш, мин. св. поèх, прич. мин. страд. поèт, св., прех. и непрех. 1. Вземам, хващам нещо подадено отблизо. Ненко пое таса и жадно-жадно го поднесе към устата си. Влайков. Той стоеше на края на пещерата и ни поемаше един по един за ръката. З. Стоянов. Водачите поеха поводите на животните. Вазов. Я излез, излез, Русанке, портите да ми отвориш, / кончето да ми поемеш. Нар. пес. 2. Вземам навътре в себе си, приемам (въздух, питие и др.). Навред беше светло и чисто, гърдите поемаха издълбоко свежия въздух. Дим. Талев. Бальо беше облегнал гръб на трънясалата слива и пушеше, но поемаше така лакомо, че цигарата му пращеше. И. Волен. Горкото момиче хълцаше от плач и не можеше да поема. Вазов. Кардашев имаше нужда да диша чист въздух... Тука гърдите му поемаха с жажда и наслаждение. Вазов. 3. Впускам се в път, тръгвам. Когато той мина на отвъдната страна и пое покрай плета, някой свирна зад него. Йовков. Но не тръгвам надолу към лелини Радини, а поемам въз реката. Влайков. Пак поемаше Кондо нагоре край вадата, ала ядът му ставаше все по-лют. Д. Немиров. След обед Асен... стегна каруцата, метна се вътре и пое за Буковец. К. Константинов. 4. Почвам да говоря; заговорвам. И ти защо дойде там, а? – те той с внезапно ожесточение. Вазов. Владиков пое: – Братя, аз приемам да отида. Вазов. Да, всичко това ще бъде за твоя полза, пое та каза Цочо Спасов. З. Стоянов. 5. Продължавам нещо, започнато от друг; подемам. Песента ще се пронесе / по гори и по долища – / горите ще я поемат, / долища ще я повторят. Ботев. Да живее Момчил деспот / – ненадейно гръмко извика Райко и по него поеха Момчиловците. Ст. Загорчинов. Дядо ми се радваше, че е отгледал такъв добър син, да му поеме работите на старини. Вазов. Тя бе пъргава и разумна. Отрано псе шътнята из къщи. Влайков. 6. В съчет. с отвл. съществителни означава, че подлогът се залавя да върши действието, изразено със съществителното. Поемам отговорност. Поемам задължение. Поемам властта. Поемам си службата. поемам се, поема се страд. □ Поемам дъх, душа (дъха си, душата си) – а) Вдишвам дълбоко въздух. Той трепна, пое дъха си, за да каже нещо, но само кимна с глава и прекара ръка по косата си. Йовков. Като си пое душата, той припна пак през една тясна и тъмна улица и се спря пред Светославовата вратня. Вазов. б) Почивам си за кратко време при напрегната работа. Премаляла от умора и цяла зачервена, изправя се, ослонена въз мотиката, да поеме дъх. Влайков. По-късно, когато тичаха нагоре към ръба на рида, той спря За момент да си поеме дъх. Ив. Мартинов. Поемам път (пътека, друм и под.) – тръгвам по някакъв път, друм и под. обикн. за далеч. Янко погледна, после се обърна и псе пак пътя си. Йовков. Ние се изкачихме по баира и поехме пътя през стърнищата. Ем. Станев. Кога към вечността поема друма, / при моя гроб у мрази ще заглъхнат / и враговете мигом ще отдъхнат. Вазов.
|