пòен, пòйна, пòйно, мн. пòйни, прил. За птица – която има хубав глас и пее приятно. Ей пукна пролет – възкипя / земята – майка милостива, / и пойна птичка затрептя / във китно цъфналата слива. Ц. Церковски. Рояци пойни птици пеят в листака. Вазов.