пожàлвам, -аш, несв.; пожàля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обзема ме жалост към някого или нещо. Тежко е да слугуваш на други хора. Чуждите хора не пожалват човека. Влайков. 2. Жаля покойник малко време. Жена му е млада, ще поплаче, ще пожали, па ще махне с ръка и, както му е ред, ще повтори. Г. Караславов. Море лудо, нека падна, / мътен порой да ме влачи – / стари татко да пожали, стара майка да поплаче. К. Христов. Тя пожали два месеца брат си и се ожени. □ Не пожалвам сили (средства, време и др.) – не пощадявам сили (средства, време и др.), за да постигна нещо.
|