пожàр м. 1. Стихиен огън, който обхваща и унищожава сграда, гора, снопи и др. Тогава избухнал, както го наричат в Преспа, големият пожар... – от полунощ до разсъмване е изгоряла почти цялата чаршия. Дим. Талев. В планината гореше пожар. Нямаше дим, нямаше пламъци – само една начупена огнена линия. Йовков. || Обр. В главата ми пламти пожарът на любовта. Вазов. Аз горя от пожар неугасим. Дебелянов. Звездите, доскоро тъй много, неусетно угаснаха една по една и целият изток блещеше в грамадния пожар на зората. Йовков. 2. Прен. Революция. Из Херцеговина ще изхвръкне искрата, която ще запали пожара в цялата турска царщина. Вазов. Види се, въстание е избухнало сега на други места... Загасналият пожар се е съживил. Вазов. □ Правя нещо (на) плен и пожар – унищожавам напълно, разорявам жестоко с война. Но зъл ден настанал, неверници люти / земя ни сторили я плен и пожар. Вазов.
|