пожàрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е присъщ на пожар. Появиха се сега по-ниски облаци, гъсто напластени и черни като пожарен дим и... в един само миг обложиха цялото небе. Йовков. Зората се пукаше. Розови огнени облаци с пожарна светлина блещяха на изток. Вазов. Слънцето беше клюмнало на запад и отвесните му лъчи, като падаха в прозорците на къщята, по хълмовете, озаряваха ги с пожарен блясък. Величков. 2. Предназначен за гасене на пожар. Пожарен кран. Пожарна тръба. □ Пожарна команда (остар.) – а) Служба от пожарникари със съоръжения за гасене на пожар. б) Сграда за такава служба.
|