пожàрище, мн. -а, ср. 1. Място, обхванато от пожар. Като стигнаха до портите, Рашид кара право при пожарището, гдето завари всичките цигани и селяни, че се мъчат да изгасят недоизгорялото пожарище от плевника. Цани Гинчев. Вляво кървава вечер гори, / вдясно тъмни пожарища пушат. Багряна. Искра след искра и пожарища алени / избликват в смълчаните тъмни гори. Смирненски. 2. Място, унищожено от пожар. Тате, – каза си той, – ти ми завеща две наследства само: едно пожарище и твоя честен характер. Вазов. Малки дървени къщици... тук-там поникваха из пожарището. Вазов.
|