пожаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Поет. Унищожавам с пожар. И Марко си на гора говори: „Ой те горо, горо ясенова, / що си рано толко повехнала? Дали те е пожар пожарило, / или те е секира посякла, / или те е слана попарила?“ Нар. пес.