пожелàвам, -аш, несв.; пожелàя, -àеш, мин. св. пожелàх, св., прех. 1. Обзема ме желание за нещо; поисквам. И свободен съм уж и могъл бих да върша всичко, каквото ми е приятно и каквото пожелая. Влайков. Отец Никодим живееше самотен в малката си стаичка и не пожела да общува с мене. Елин Пелин. Чуваше тя за своите близки – живи са и здрави, но нито един път не пожела да ги види. Дим. Талев. Градът е на две крачки: ще си дохождаш, когато пожелаеш. Хар. Русев. 2. Изказвам пожелание за нещо. Отново те си пожелаха лека нощ и се разделиха. Йовков. Нека пожелаем щастие и добър път и по възможност, по-малко разочарования на героинята. Вазов. пожелавам се, пожелая се страд.
|