пожелàние, мн. -я, ср. 1. Изказано желание за успех, за добро; благопожелание. Компанията тръгваше по бялото шосе, изпращана със закачки и пожелания. Ем. Станев. Селото остана далеч зад хълма, а в ушите на Митко все още звучаха радостните възгласи и пожелания. М. Марчевски. || Помисъл, желание за нещо. Що ми даде тез очи, които / с всеки поглед раждат пожелание, / с всяка среща някого заплитат. Дора Габе. 2. Поръка, искане. Изказаха пожелание изворът да се каптира за новия водопровод.
|