поживя̀вам, -аш, несв.; поживèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поживя̀л, -а, -о, мн. поживèли, св., непрех. 1. Живея, прекарвам някъде малко време. Там ще поживеем честити и благополучни подир тия мъки и раздяла. Вазов. Както беше я подкарал той, още една година да беше поживял и щеше всичко да пропие. Елин Пелин. Обзе я желание да остане сама, да не вижда никого, да поживее в място, където не я познаваха. Дим. Димов. 2. Живея, прекарвам добър живот. Дайте ми да поживея и да се порадвам на младините си. Каравелов. Боже, защо всичко се обърна така? – питаше се Севда, задушена от мъка. – Защо и аз не поживях, защо и аз не се порадвах като хората? Г. Караславов. То умря, преди да поживее. Вазов.
|