пожѝвям, -яш, несв.; поживя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Обикн. в благословия бог да поживи – бог да запази жив някого, да му дари по-дълъг живот. Омилостиви го, Нисторе, нека прости детето ми и бог да поживи и тебе, и сина ти. Вазов. Ти си по-млад от мене, бог да те поживи, но и ти си вече стар човек. Дим. Талев. Исках да видя момчето. Но не ще мога... Нека бог да го поживи. Йовков.
|