пожълтя̀вам, -аш, несв.; пожълтèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пожълтя̀л, -а, -о, мн. пожълтèли св., непрех. Ставам жълт. Митковото лице пожълтя, едно премаляване го обзе и той щеше да падне, но се опря на Рангела. Вазов. Той се върна от коситба преди пладне, пожълтял като смин. А. Каралийчев. Погледът ви се спира на стар пожълтял от времето портрет. Д. Немиров. Падна слана – пожълтяха цветовцете. Ц. Церковски. По едно време той разгъна голям пожълтял лист хартия. Йовков.
|