пожъ̀нвам, -аш, несв.; пожъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пожъ̀нат, св., прех. 1. Жъна определено пространство; ожънвам. Долината лъсна в цялата си хубост, напъстрена от пожънатите нивя, високи кукурузи, зеленчукови градини. Вазов. Наоколо се простираха обширните му пожъната ниви, ливадите и горите му. Вазов. Каквото посееш, това ще пожънеш. Погов. 2. Жъна малко време. Христо на няколко пъти си поиска сърпа, но той не му го даде. – Остави ме да пожъна още малко, друг ден бог знае дали ще ми падне път да размахам сърп из тая равнина. К. Петканов. пожънвам се, пожъна се страд. □ Пожънвам успех, лаври – постигам голям успех.
|