пòза ж. (фр.). 1. Положение на тялото на човек или животно в определен миг. Видях побелели старци в набожни и мълчаливи пози. Йовков. От позата, от крайно напрегнатия израз на лицето му беше ясно за всички, че той вече се готви да заговори. Г. Караславов. Той лежеше в смирена поза, със скръстени на гърдите ръце. Л. Стоянов. Театрална поза. 2. Прен. Неискрено, преднамерено държане или поведение. В повечето случаи, разбира се, тая строгост на нейните родители е само поза, с която те искат да подчертаят непоклатимия пуритански морал на старото поколение. Св. Минков.
|