позабрàвям, -яш, несв.; позабрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Забравям понякога или малко. Време се беше минало и тя ги беше позабравила. Йовков. Доискваше му се при туй да се поразтъпче някак, за да позабрави своето тегло, да се позасмее и пошегува. Влайков. Тя бе готова с труд и деятелност и с примерен живот да изкупи греха си и да позабрави. Вазов. позабравям се, позабравя се страд. Мина се доста време, и тая история се позабрави. Елин Пелин. Пак ще си имаме неприятности, може и да ни затворят, докато се позабрави историята. Дим. Талев.
|