позавѝвам, -аш, несв.; позавѝя, -ѝеш, мин. св. позавѝх, прич. мин. страд. позавѝт, св., прех. Завивам малко. Елена позави детето и като въздъхна, вдигна погледа си към Момчила. Ст. Загорчинов. Позавий ми гърба, че ми духа. позавивам се, позавия се възвр. и страд.
|