позавлѝчам, -аш, несв.; позавлекà, позавлечèш, мин. св. позавля̀кох, позавлèче, прич. мин. св. деят. позавля̀къл, -кла, -кло, мн. позавлèкли, св., прех. Завличам малко. Позавлякохме нивата и се прибрахме. Позавлече приятелите си, кого с пет, кого с десет лева. позавличам се, позавлека се страд.
|