позавъ̀ртам, -аш, несв.; позавъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. позавъртя̀л, -а, -о, мн. позавъртèли, прич. мин. страд. позавъртя̀н, -а, -о, мн. позавъртèни, св., прех. Завъртам малко. Теленцето пак се залюля на тънките си крака, като позавърташе от доволство опашката си. Йовков. Дука позавъртя тежката ви тояга, усмихна се някак чудновато и отвърна: – Той са е все болен. Ст. Загорчинов. Нанко си позавъртя шапката в ръцете и за миг се поколеба: не знаеше прилично ли ще е, ако иде да седне. Влайков. Бай Цеко позавъртя мустак, сне калпака си и, усмихвайки се, рече: – Не може то така, жено. Кр. Григоров. позавъртам се, позавъртя се страд.
|