позагася̀вам, -аш, несв.; позагася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Загасявам малко, направям да не гори, да не свети силно. Докато изкарвал кравите, огънят тъй силно се разгорял, че малко останало да запали къщата. Надве-натри той го позагасил. Ран Босилек. Да не седи така, докато го чака, позагаси огнището, нагреба из сандъчето боб и отиде да го чисти на дръвника за утре. И. Волен. позагасявам се, позагася се страд.
|