позагàтвам, -аш, несв.; позагàтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. позагàтнат, св., прех. Загатвам леко, издалече. Колчем сме му позагатвали да даде за обща работа, все се втелява. Вазов. Тя все позагатвеше за туй, което беше станало в Сеново и, колкото Санка и да я възпираше с очи, тя не се удържа и каза. Йовков. И заръчах на роднината ни, тека като на шега да им позагатне, та да види какво ще кажат. Влайков. Трайко... позагатна за своето желание тук и там из селото. Влайков. позагатвам се, позагатна се страд.
|