позаглъ̀хвам, -аш, несв.; позаглъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Заглъхвам малко или от време на време. Докато бяха приказвали, шумът от мелницата като че беше позаглъхнал. Йовков. Чуваха се наоколо викове и закачки, изнизваха се мнения, но врявата взе да позаглъхва. Дим. Талев.
|