позагрубя̀вам, -аш, несв.; позагрубèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. позагрубя̀л, -а, -о, мн. позагрубèли, св., непрех. Загрубявам малко. Лицето му, червендалесто, но опалено и позагрубяло от слънце и ветрове... имаше сериозно и студено изражение, даже и когато се усмихваше. Вазов. И бузите му бяха позагрубели, и гласът му беше по-плътен. Г. Караславов.
|