|
позаздравя̀вам1, -аш, несв.; позаздравèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. позаздравя̀л. -а, -о, мн. позаздравèли, св., непрех. За рана – заздравявам1, оздравявам малко. Раните едва бяха позаздравели, а между червените белези кожата стоеше бяла, тънка и нежна като у дете. Ст. Загорчинов. По това време и раните ѝ бяха позаздравели. Вазов.
позаздравя̀вам2, -аш, несв.; позаздравя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Заздравявам малко или от време на време. Едва успяха да позаздравят положението.
|