позакàчам, -аш, несв.; позакачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Закачам малко или от време на време. Опитва се Кънчо да ѝ поотвърне с що-годе, да я позакачи поне малко – не е нещо друго, с нещо грубо и неприлично, с най-прости и невинни шеги. Влайков. позакачам се, позакача се страд.
|