позакъсня̀вам, -аш, несв.; позакъснèя, -èеш, мин. св. позакъсня̀х, прич. мин. св. деят. позакъсня̀л, -а, -о, мн. позакъснèли, св., непрех. Закъснявам малко или от време на време. Малко сте позакъснели, байновци! – смело и някак като на подбив ги посрещна учител Трайко. Влайков. Очевидно и двамата тия пътници гонеха същата цел и бяха позакъснели. Вазов. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Йовков. Мъжът ѝ позакъснява за вечеря.
|