позалѝвам, -аш, несв.; позалèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. позаля̀л, -а, -о, мн. позалèли, прич. мин. страд. позаля̀н, -а, -о, мн. позалèни, и позаля̀т, -а, -о, мн. позалèти, св., прех. Заливам малко, донякъде. Няколко едри камъни, на еднакво разстояние един от друг и които водата позаливаше, стояха пред хаджи Смиона и Иванча. Вазов. позаливам се, позалея се възвр. и страд.
|